щяло е да е изфъфлило

Речник на българския език

1. щяло е да е изфъфлило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е изфъфлило е производна форма на изфъфля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).