щяло е да е изпръхтяло

Речник на българския език

1. щяло е да е изпръхтяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е изпръхтяло е производна форма на изпръхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).