щяло е да е изклокочило

Речник на българския език

1. щяло е да е изклокочило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е изклокочило е производна форма на изклокоча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).