щяло е да е избримчило

Речник на българския език

1. щяло е да е избримчило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е избримчило е производна форма на избримча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).