щяло е да е грохотило

Речник на българския език

1. щяло е да е грохотило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е грохотило е производна форма на грохотя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).