щяло е да е бърбочило

Речник на българския език

1. щяло е да е бърбочило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е бърбочило е производна форма на бърбоча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).