щяло е да е блестяло

Речник на българския език

1. щяло е да е блестяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е блестяло е производна форма на блестя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).