щяло да хрантути

Речник на българския език

1. щяло да хрантути — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да хрантути е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).