щяло да своеволничи

Речник на българския език

1. щяло да своеволничи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да своеволничи е производна форма на своеволнича (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).