щяло да самотува

Речник на българския език

1. щяло да самотува — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да самотува е производна форма на самотувам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).