щяло да поналюти

Речник на българския език

1. щяло да поналюти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да поналюти е производна форма на поналютя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).