щяло да понабута

Речник на българския език

1. щяло да понабута — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да понабута е производна форма на понабутам (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).