щяло да полюлее

Речник на българския език

1. щяло да полюлее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да полюлее е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).