щяло да наполее

Речник на българския език

1. щяло да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло да наполее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да наполее е производна форма на наполея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).