щяло да е полюляло

Речник на българския език

1. щяло да е полюляло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е полюляло е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).