щяло да е набръщолевяло

Речник на българския език

1. щяло да е набръщолевяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е набръщолевяло е производна форма на набръщолевям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).