щяло да е кумувало

Речник на българския език

1. щяло да е кумувало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е кумувало е производна форма на кумувам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).