щяло да е караулило

Речник на българския език

1. щяло да е караулило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е караулило е производна форма на карауля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).