щяло да е инокулирало

Речник на българския език

1. щяло да е инокулирало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е инокулирало е производна форма на инокулирам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).