щяло да е бучило

Речник на българския език

1. щяло да е бучило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е бучило е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).