щяло да е буботило

Речник на българския език

1. щяло да е буботило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е буботило е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).