щяло да е безпокоило

Речник на българския език

1. щяло да е безпокоило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да е безпокоило е производна форма на безпокоя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).