щяло да бучи

Речник на българския език

1. щяло да бучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да бучи е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло да бучи — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло да бучи е производна форма на буча (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).