щяла съм да хрантутя

Речник на българския език

1. щяла съм да хрантутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да хрантутя е производна форма на хрантутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).