щяла съм да умия

Речник на българския език

1. щяла съм да умия — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да умия е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).