щяла съм да удивя

Речник на българския език

1. щяла съм да удивя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да удивя е производна форма на удивя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).