щяла съм да угодя

Речник на българския език

1. щяла съм да угодя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да угодя е производна форма на угодя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).