щяла съм да съм упътила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм упътила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм упътила е производна форма на упътя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).