1. щяла съм да съм умила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.
щяла съм да съм умила е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).
щяла съм да съм умила е производна форма на умия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).