щяла съм да съм увряла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм увряла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм увряла е производна форма на увра (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм увряла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм увряла е производна форма на увря (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).