щяла съм да съм срутила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм срутила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм срутила е производна форма на срутя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).