щяла съм да съм спотулила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм спотулила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм спотулила е производна форма на спотуля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).