щяла съм да съм самоизмамила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм самоизмамила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм самоизмамила е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).