щяла съм да съм прихвърчала

Речник на българския език

1. щяла съм да съм прихвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм прихвърчала е производна форма на прихвърчам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм прихвърчала — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм прихвърчала е производна форма на прихвърча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).