щяла съм да съм полюляла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм полюляла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм полюляла е производна форма на полюлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).