щяла съм да съм обмитила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм обмитила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм обмитила е производна форма на обмитя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).