щяла съм да съм люляла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм люляла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм люляла е производна форма на люлея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).