щяла съм да съм изпожилила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм изпожилила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм изпожилила е производна форма на изпожиля (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).