щяла съм да съм извехтяла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм извехтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм извехтяла е производна форма на извехтея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да съм извехтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм извехтяла е производна форма на извехтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).