щяла съм да съм доброила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм доброила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм доброила е производна форма на доброя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).