щяла съм да съм буботила

Речник на българския език

1. щяла съм да съм буботила — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм буботила е производна форма на буботя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).