щяла съм да срутя

Речник на българския език

1. щяла съм да срутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да срутя е производна форма на срутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).