щяла съм да самовъзбуждам

Речник на българския език

1. щяла съм да самовъзбуждам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да самовъзбуждам е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).