щяла съм да прилуня

Речник на българския език

1. щяла съм да прилуня — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да прилуня е производна форма на прилуня (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).