щяла съм да прилея

Речник на българския език

1. щяла съм да прилея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да прилея е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да прилея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да прилея е производна форма на прилея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).