щяла съм да прегоря

Речник на българския език

1. щяла съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да прегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да прегоря е производна форма на прегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).