щяла съм да посмутя

Речник на българския език

1. щяла съм да посмутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да посмутя е производна форма на посмутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).