щяла съм да попрегоря

Речник на българския език

1. щяла съм да попрегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да попрегоря е производна форма на попрегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да попрегоря — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да попрегоря е производна форма на попрегоря (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).