щяла съм да поплюя

Речник на българския език

1. щяла съм да поплюя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да поплюя е производна форма на поплюя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).