щяла съм да поотлея

Речник на българския език

1. щяла съм да поотлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да поотлея е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да поотлея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да поотлея е производна форма на поотлея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).